Важен крайъгълен камък в развитието на киноекрана е изобретяването на отразяващия кинематографски екран от Робърт Уилям Пол през 1896 г. Този екран използва комбинация от вдлъбнато огледало и полупрозрачен екран, което подобрява яркостта и остротата на прожектираните изображения. Друг забележителен принос идва през 1913 г., когато К. Франсис Дженкинс и Томас Армат разработват лещовиден екран, който включва структурирана повърхност с малки ръбове, позволяващи по-широки ъгли на видимост и подобрено качество на изображението.
Използването на екрани със сребърно покритие за подобряване на отразяващата способност става популярно през 20-те години на миналия век, а концепцията за извити екрани за осигуряване на по-завладяващо изживяване при гледане е въведена в края на 50-те години. По-нататъшни иновации в екранните материали и технологии, като екрани с голямо усилване, микроперфорирани екрани и системи за задна проекция, продължиха да оформят развитието на киноекраните през десетилетията.
Следователно не може да се ограничи до конкретна година, тъй като изобретяването на киноекрана е резултат от поредица от постепенни подобрения и напредък в областта на прожектирането на филми през края на 19 век и след това.