Филмографията на Уди Алън има ясна, повтаряща се ДНК. Ключови кодове и конвенции:
- Невротични, интеликтуален протагонисти: Често Алън сурогати; тревога, екзистенциален страх, хипокондрия, вербален прелив.
- Интелектуален/вербален хумор: Референции към философия, литература, психоанализ, джаз, киноистория. Диалог като характер.
- Ню Йорк като персонаж: Манхатънски апартаменти, музеи, ресторанти, сезони – визуално писмо на любов (до последни европейски премествания).
- Романтични заплетки: Адълтърство, възрастови разлики, интеликтуален нематч, провалени бракове, случайни срещи.
- Войс-овър разказ: Директно адресиране, исповедално, философски размишления.
- Джаз саундтрек: 1920–40 стандарти (Елингтън, Армстронг, Уолър) оценяващи сцени.
- Хоммаж на кино: Референции/паротии на Бергман, Фелини, Чаплин, Богарт, мюзикли.
- Ансамблен каст: Повтарящи се актьори (Кийтон, Фароу, Миа Фароу, Алън редовни като Тони Робъртс, Дийън Кийтон).
- Философски теми: Смисъл на живота, смъртност, Бог, изкуство срещу реалност, морал, памет.
- Натуралистичен диалог: Прекъсвания, прериви, тревожни, остроумни – как умните хора всъщност говорят.
Обичате го или го критикувате, "филм на Уди Алън" е разпознаваем жанр сам по себе си.