За 11 сезона (1967–1978), The Carol Burnett Show приключваше по един и същ начин: Керол Бърнет се обръщаше към камерата, усмихваше се и дърпаше ляв ушен лобул. То не беше нервен тик – то беше личен „обичам те“ за баба си, която я е отгледала. Жестът стана иконичен, засега момент на истинска интимност в variedades шоу, изградено на скетчове, песни и гости. Бърнет по-късно каза, че баба ѝ го разпознаваше веднага всеки седмица. Ушното дърпане остава един от най-трайните лични подписи на телевизията.