Физичност:
* Преувеличени движения: Актьорите от шамари използват големи, широки жестове и преувеличени изражения на лицето. Помислете за преувеличени падания, тромави движения и изкривявания на лицето.
* Групиране: Slapstick често включва физически контакт, като шамари, ритници и pratfalls. Макар да е предназначен да бъде хумористичен, обикновено се прави по начин, който изглежда безобиден и игрив.
* Импровизация: Много съчетания с шамари са изградени на спонтанни реакции и бързо мислене, което позволява неочаквани обрати.
Абсурд:
* нереалистични ситуации: Slapstick често използва чужди и невероятни ситуации, които разтягат границите на реалността. Представете си герой, който се опитва да се ориентира в стая, пълна с големи обекти или да се бори с машина за неизправност.
* Над-горните знаци: Slapstick често представя герои, които са преувеличени версии на истински хора, показвайки странни личности, необичайни маниери и може би дори някакво ниво на некомпетентност.
Визуален хумор:
* Визуални гафове: Slapstick разчита много на визуалния хумор, често използвайки реквизит, костюми и поставя парчета по начин, който генерира смях. Помислете за класическото подхлъзване на банан или герой, който се заплита във въже.
* звукови ефекти: Изпълненията на Slapstick често включват звукови ефекти, като преувеличени шамари, сривове и скърцания, за да се засили комедийното въздействие.
Примери за шамар:
* Класическите мълчаливи филми на Чарли Чаплин, Бъстър Кийтън и Харолд Лойд.
* Трите стоки, с тяхната хаотична и насилствена марка шамари.
* Съвременните филми като „The Hangover“ или „Dumb and Dumber“ често включват елементи на шамари.
Като цяло:
Slapstick е стил на изпълнение, който има за цел да предизвика смях чрез физически хумор, абсурд и визуални гафове. Това е безвременна форма на комедия, която надхвърля езиковите бариери и продължава да забавлява публиката през поколенията.