Изкопаванията на Хайнрих Шлиман през 1870-те в Хисарлик (модерна Турция) бяха революционни по няколко причини:
Преди Шлиман, Троя е широко считана за митова. Неговото откриване на многослоен цитадел, съответстващ на описанията на Хомер (стени, порти, съкровища), доказва, че реален град е съществувал на традиционното място.
Спектакularен хаз: златни диадеми, обръчки, огради, браслети, медени оръжия и хиляди златни мъниста. Контрабандирано из Османска Турция, то очарова света и прави Шлиман известен.
Шлиман разпознава множество настанелости слойове (Троя I–IX), установявайки, че градове са изградени върху руини през хилядолетия. Въпреки че неговите методи са грубови по съвременни стандарти (копае масивна траншея, унищожавайки по-късни слойове), концепцията на стратиграфия става фундаментална.
Премества фокуса от съкровищничество към систематично изкопаване, документация и контекстуален анализ. Вдъхновява поколения (Дьорпфелд, Блегън, Корфман) да преработят методите в Троя и извън нея.
Оживява обществен интерес към Бронзововъков Егей, Хомерови епос и историческа основа на мит. „Троя на Шлиман“ става културен ориентир.
Резервация: Шлиман погрешно идентифицира слойове (неговия „Троя II“ е твърде ранна; Троя VI/VIIa вероятно съответства на Хомерова Троя) и поврежда мястото. Но неговото откриване на реалността на мястото остава удивителен.