Елизабетанската Голяма верига на съществуването: Космическа йерархия и социален ред
Елизабетанското светогледане подреждаше цялото творение в Голяма верига на съществуването – божествено установена, вертикална йерархия, свързваща Творца с най-ниския минерал.
Веригата (Върх → Дъно)
- БОГ – Чист акт, безкрайна съвършенственост.
- АНГЕЛИ – Девет хора (Серафими → Ангели); невеществени интелекти.
- ХОРА – Уникални: рационална душа + животно тяло; микрокосмос на Веригата.
- Монарх (Божествено право, наместник на Бога)
- Ноблест (Пири: Дюк → Барон; Рицари; Дворянство)
- Граждани / Търговци / Йомени
- Майстори / Местени
- Работници / Слуги / Ученици
- Бедняци / Бродяги / „Мъже без господари“
- ЖИВОТНИ – Четирипотни (лъв = цар), птици (орел), риби, хъровести, „несъвършени“ (спонтанно генериране).
- РАСТЕНИЯ – Дървета (дъб = цар), зелия, зърна, мъхове.
- МИНЕРАЛИ – Злато (най-благородно), драгоцени камини, метали, камъни, земя.
Ключови принципи
- Кореспонденция: Всяко звено огледа другите (цар : кралство :: слънце : слънчева система :: сърце : тяло :: злато : минерали).
- Степен, а не вид: Разликите са количествени (повече/по-малко разум, подвижност, светлина), а не качествени пропасти.
- Грях = безредност: Усурпиране, бунт или зверично поведение счупва Веригата, поканявайки космическо смущение (бури, чумъ, комети).
- Патриархат: Жените под бащи/мъже; кралица Елизабет сама управлява чрез теорията „двете тела на царя“ – естествено тяло (жена) поглотено от политическо тяло (мъж).
Шекспир, Спенсър, Дон и Хукер все предполагат този рамка. Това е менталният обзавеждане на епохата.