1. Прокламацията на Дънмор (1775): Това е може би най-значимата му постъпка. Изправен пред нарастващото напрежение между Вирджиния и Великобритания, Дънмор обяви военно положение и обеща свобода на всеки поробен човек, който се присъедини към британските сили. Това беше спорен ход, тъй като:
* Насърчи поробените хора да се присъединят към британската кауза: Хиляди поробени хора бягат към британските линии, надявайки се на свобода. Това сериозно подкопава британската кауза във Вирджиния и води до недоверие между британците и поробеното население.
* Допълнително разгневи колонистите: Прокламацията се възприема като опит на британците да използват ситуацията за собствена изгода и да обърнат поробените хора срещу собствените си господари. Той затвърди колониалната подкрепа за независимост.
2. Изгарянето на Норфолк (1776): Лорд Дънмор, опитвайки се да потуши бунта във Вирджиния, наредил опожаряването на Норфолк, Вирджиния. Това събитие, което унищожи голям пристанищен град, се счита за значителен акт на унищожение от британците по време на Войната за независимост на САЩ.
3. „Войната на лорд Дънмор“ (1774): Въпреки че не е пряко свързана с Американската революция, войната на лорд Дънмор е конфликт между колонисти от Вирджиния и индиански племена. Дънмор, като губернатор, поведе колонистите срещу Шоуни и други племена в опит да разшири територията на Вирджиния. Този конфликт, въпреки че не е пряко свързан с революцията, допринесе за напрежението между колонистите и британската корона.
Наследството на лорд Дънмор е сложно. Той беше лоялен британски служител, но действията му по време на Американската революция, особено Прокламацията на Дънмор, оказаха значително влияние върху хода на войната и в крайна сметка изиграха роля за формирането на Съединените щати.