* Амбиция и любопитство: Франкенщайн е брилянтен учен, обсебен от мистериите на живота и смъртта. Той желае да разшири границите на науката и да постигне нещо безпрецедентно – създаване на живот. Той е воден от ненаситно любопитство и желание да бъде запомнен с новаторската си работа.
* Желание за контрол: Той вярва, че създавайки живота, той може да го разбере по-добре и потенциално да го контролира. Той вижда себе си като богоподобна фигура, способна да манипулира самата същност на съществуването. Това желание за контрол обаче в крайна сметка е погрешно, тъй като той скоро осъзнава, че не може напълно да разбере или да управлява последствията от действията си.
* Романтичен идеализъм: Първоначално Франкенщайн е очарован от идеята за създаване на „перфектно“ същество. Той си представя красиво и интелигентно създание, но творението му се оказва отвратително и чудовищно, опровергавайки идеализираните му очаквания.
* Липса на внимание: Той не успява да предвиди емоционалните и етичните последици от своите действия. Той не взема предвид потенциала на чудовището за страдание или разклоненията от въвеждането на такова същество в света.
По същество създаването на чудовището от Франкенщайн е трагична последица от неговото собствено високомерие и неспособност да разбере напълно последиците от научната си амбиция. Той става затворник на собственото си творение, завинаги преследван от чудовището, което съживи.