* Липса на влага: Влагата е основният виновник в влошаването на мрамора. Водата може да проникне в порите на мрамора и да замръзне, разширявайки и причинявайки пукнатини. Този процес, известен като изветряне на замръзване, може значително да навреди на статуята във времето. Пустините са изключително суха среда, минимизирайки риска от изветряне на замръзване и други щети, свързани с водата.
* Намалени химични реакции: Дъждовната вода, особено в замърсените райони, често е кисела. Този киселинен дъжд може да реагира с калциевия карбонат в мрамор, причинявайки химическа реакция, която ерозира повърхността. Липсата на дъжд в пустинна среда значително намалява този процес на химическо изветряне.
* Ограничена биологична активност: Микроорганизмите като водорасли, лишеи и гъби процъфтяват във влажна среда и могат да допринесат за разпадането на мрамора. Тези организми отделят кисели съединения, които могат да ерозират камъка. Сухите условия на пустинята ограничават растежа на тези организми, забавяйки биологичното изветряне.
* Температурни крайности: Докато пустините изпитват изключителни температурни колебания, тези вариации не са толкова вредни за мрамора, колкото тези, които се преживяват в по -влажни среди. Бързите измествания на температурата могат да причинят разширяване и свиване в камъка, което води до пукнатини и люспи. Въпреки това, сухият въздух в пустинята позволява по -добра вентилация, смекчаване на ефектите от температурните промени.
В заключение: Комбинацията от ниска влага, ограничени химични реакции, намалена биологична активност и умерени температурни колебания прави суха пустинна среда, идеална за запазване на мраморни статуи.