Ето как:
* чиновническа реформа: Той замени патриархата, най -високата позиция в Руската православна църква, със Светия Синод, епископ на Съвета, назначен от Цар. Това ефективно постави Църквата под контрола на държавата.
* Секуларизация на църковните земи: Той конфискува голяма част от земята на църквата, която беше основен източник на богатство и власт. Това прехвърляне на земя в държавата помогна за финансирането на неговите амбициозни реформи и проекти.
* Контрол над църковните назначения: Той получи контрол върху назначаването на епископи и други високопоставени църковни служители. Това му позволи да гарантира лоялността на църквата и да предотврати потенциалните предизвикателства пред авторитета му.
* Ограничаване на влиянието на църквата: Той ограничи ролята на Църквата в обществения живот, ограничавайки влиянието му върху образованието и други аспекти на обществото. Той също така въведе регулации, насочени към контрол на монашеството.
* Промоция на западното влияние: Той насърчи приемането на западноевропейски идеи и практики, които често се сблъскват с традиционните православни ценности. Това доведе до спад в културното влияние на църквата.
Важно е да се отбележи, че Петър Велики не беше откровен враждебен към руската православна църква. Той го видя като решаващ инструмент за поддържане на социалния ред и насърчаване на визията му за модернизирана Русия. Той дори покровителства религиозните институции и активно участва в църковните церемонии. Той обаче беше решен да гарантира, че църквата остава подчинена на държавата.
Чрез прилагането на тези мерки Петър значително намали властта и автономията на Руската православна църква. Това му позволи да затвърди собствения си авторитет и да прилага амбициозните си реформи, без да се изправя пред значителна религиозна опозиция.