1. Почистване и подновяване: Бланш отчаяно се стреми да отмие мръсотията и суровите реалности в живота си. Банята символизира желанието й за пречистване и нов старт, начин да избяга от миналото си и смазващата тежест на нейните обстоятелства.
2. Илюзия и реалност: Банята се превръща в временно светилище, където Бланш може да се оттегли в собствения си фентъзи свят. Парната, ароматна баня осигурява мимолетно бягство от суровите реалности на нейната ситуация, където се чувства съдена и отхвърлена от Стенли и света на работническата класа, в който се оказва.
3. Уязвимост и нестабилност: Къпането на Бланш е символ на нейната уязвимост и нестабилност. Актът излага голотата си, както физически, така и емоционално. Това подчертава зависимостта й от другите за оцеляването й, особено в лицето на доминиращото присъствие на Стенли.
4. Загуба на невинност и самозаблуда: Банята на Бланш също разкрива борбата й за поддържане на илюзия за благодат и усъвършенстване в свят, който все по -често разбива илюзиите й. Банята се превръща в ритуален опит да се вкопчи в избледнялата й красота и младост, подчертавайки трагедията на нейния упадък.
5. Символична смърт: Последната сцена за баня, където психическото състояние на Бланш се влошава и тя в крайна сметка е отнета от Доктора, може да се тълкува като символична смърт. Тя е символично почистена от водата и оставя света, който познаваше, в крайна сметка се поддава на суровите реалности, че вече не можеше да избяга.
6. Контраст със Стенли: Банята на Бланш стои в пълен контраст с първичната, анималистична природа на Стенли. Той е свързан с физическото, истинското, докато Бланш е свързан с ефирната и фантастичната. Техните контрастни възгледи за живота и любовта се отразяват в подходите им към банята.
Последователността на банята не е просто светски акт в пиесата. Това е дълбоко символично събитие, което капсулира вътрешната борба на Бланш, нейният копнеж за бягство и в крайна сметка нейната трагична смърт.