Грегър изучаваше черен магнитен пясък от Корнуол, Англия, когато забеляза, че той съдържа неизвестен метал. Той нарече метала "менаканит" след енорията на Корнуол, където е открит, но по-късно промени името на "титан" след титаните от гръцката митология.
През 1910 г. Хънтър успява да изолира чист титан чрез нагряване на титанов тетрахлорид с натрий в стоманена бомба. Полученият метал беше твърд и чуплив, но едва с разработването на нови производствени методи през 40-те години на миналия век титанът стана търговски жизнеспособен.
Днес титанът се използва в различни приложения, включително самолети, космически кораби, медицински импланти и бижута. Това е лек, здрав и устойчив на корозия метал, което го прави идеален за тези цели.