1. Акцент върху хармонията и изяществото: Докато Микеланджело беше известен със своите драматични и силни фигури, а Леонардо да Винчи със своя научен и интелектуален подход, Рафаело наблягаше на хармонията, баланса и изяществото в неговите композиции. Неговите фигури обикновено са изобразени по спокоен и идеализиран начин, с акцент върху красотата и елегантността.
2. Използване на цвят и светлина: Рафаело усвои използването на цвят и светлина , създавайки светла и жизнена палитра, която контрастира с по-тъмните тонове, предпочитани от други художници. Този подход придава на картините му усещане за топлина и оптимизъм, като често засилва чувството за красота и спокойствие.
3. Изобразяване на идеална красота: Докато други художници често изобразяват фигури по реалистичен начин, Рафаел е известен със своята идеализирана красота , особено в неговите изображения на Дева Мария. Неговите фигури често са прецизно правени с безупречни черти и грациозни пози, отразяващи хармонична и балансирана визия за човешкото съвършенство.
Важно е да се отбележи, че тези разлики нямат за цел да подскажат, че Рафаел е бил „по-добър“ от другите художници, а по-скоро подчертават неговия уникален артистичен глас и принос. И тримата художници бяха новаторски майстори на своето време и всеки донесе свой собствен различен стил и визия в света на изкуството.