1. Реалистично изобразяване на ежедневието: Натюрмортите на Шарден не са грандиозни или екстравагантни. Те изобразяват обикновени предмети като храна, прибори и мебели, улавяйки ежедневните детайли от ежедневието. Това резонира с вярата на Дидро в стойността на ежедневния опит и важността на наблюдението на света около нас.
2. Простота и яснота: Композициите на Шарден се отличават със своята простота и яснота. Той използва ограничена палитра и се фокусира върху улавянето на текстурите, формите и осветлението на своите обекти. Тази простота привлича вниманието на Дидро към реда и разума.
3. Морална и философска дълбочина: Дидро вижда в картините на Шарден нещо повече от предмети. Той вярваше, че работата на Шарден предлага по-дълбоко вникване в човешкото състояние. Скромните предмети, твърди той, отразяват „реда“ и „хармонията“, присъстващи във Вселената, което предполага, че дори в обикновеното има усещане за красота и смисъл.
4. Художествено майсторство: Дидро също е дълбоко впечатлен от майсторската техника на Шарден. Той похвали прецизното внимание на художника към детайлите, фината работа с четката му и начина, по който улавя светлината и сенките.
5. Подчертаване на „естественото“ и „простото“: Писанията на Дидро за Шарден са част от по-голям философски дискурс, който защитава „естественото“ и „простото“ пред богато украсеното и изкуственото. Картините на Шарден, със своя фокус върху ежедневните предмети и тяхната проста красота, съвършено въплъщават този идеал.
В обобщение, Дидро се възхищава на натюрмортите на Шарден заради техния реализъм, простота, морална и философска дълбочина, художествено майсторство и съответствие с ценностите на Просвещението за естественост и простота.