1. Самонараняване, предизвикано от халюцинации :Ван Гог е преживял тежко психично заболяване, включително епизоди на халюцинации и психотични сривове. По време на един такъв епизод през декември 1888 г. той може да е бил подтикнат от халюцинаторно преживяване да отреже ухото си.
2. Спор с Гоген :Друга теория предполага, че Ван Гог е отрязал ухото си след разгорещен спор със своя приятел и колега художник Пол Гоген. Съобщава се, че спорът се е състоял в Арл, Франция и може да е бил подхранван от напрежение и разногласия между двамата артисти.
3. Символичен жест :Някои историци на изкуството смятат, че саморазправата на Ван Гог е символичен акт. Те предполагат, че той може да е отрязал ухото си, за да изрази вътрешния си смут, емоционална болка или душевна мъка.
4. Объркване, предизвикано от психоза :По време на престоя си в убежището Saint-Paul-de-Mausole в Saint-Rémy-de-Provence, Ван Гог преживя интензивни психотични епизоди. Възможно е той да е бил в състояние на объркване или дезориентация по време на един от тези епизоди и случайно да се е наранил.
5. Суицидни намерения :Някои учени предполагат, че саморазправата на Ван Гог може да е била форма на саморазрушително поведение или опит за самоубийство. Въпреки това, няма убедителни доказателства в подкрепа на тази теория.
Важно е да се отбележи, че точните причини зад саморазправата на Ван Гог са сложни и може никога да не бъдат напълно разбрани. Психичното му заболяване и емоционалното му състояние вероятно са изиграли значителна роля в това злощастно събитие.