Картината на Уотърхаус изобразява Илейн, седнала в стаята си на острова. Тя гледа в огледало, което отразява външния свят. На заден план млад мъж язди кон през гората. Илейн е влюбена в мъжа, но знае, че никога не може да бъде с него.
Картината е красиво и натрапчиво изображение на несподелена любов. Това е напомняне, че понякога нещата, които желаем най-много, са нещата, които никога не можем да имаме.
Картината е изложена в Кралската академия през 1888 г. Тя е добре приета от критиците и спомага за утвърждаването на Уотърхаус като един от водещите художници на Викторианската епоха.