Процесът на Бесемер е метод за производство на стомана, който е изобретен от Хенри Бесемер през 1856 г. Това е промишлен процес за производство на стомана от разтопен чугун.
Ключовите нововъведения в процеса на Бесемер включват използването на конвертор на Бесемер, голям съд, облицован с огнеупорен материал, в който се излива разтопен чугун. След това сгъстеният въздух се продухва през разтопеното желязо, което кара примесите в желязото да реагират с кислорода във въздуха и да образуват шлака, която може лесно да бъде отстранена. Процесът произвежда стомана, която е по-здрава, по-евтина и по-гъвкава от използваното преди ковано желязо, революционизирайки индустрии като корабостроенето, железопътния транспорт и строителството.