Въпреки това, някои произведения често се цитират като ранни примери и значими предшественици на напълно развития бароков стил:
* Страшният съд* на Микеланджело (1536-1541) в Сикстинската капела: Въпреки че все още е ренесансова по същество, тази творба се отличава с драматично движение, емоционална интензивност и фокус върху човешката форма, която предвещава барокови теми.
* Призванието на Свети Матей* на Караваджо (1599-1600): Тази картина, със своята драматична употреба на светлина и сянка (светлосенка) и реалистично изобразяване на ежедневни фигури, често се разглежда като ориентир в развитието на бароковия стил.
* *Cappella Cornaro* (1608-1615) от Бернини: Този параклис, включващ драматична скулптурна група от фигури и театрална употреба на светлина, е идеален пример за ранни барокови артистични идеали.
Важно е да се отбележи, че това са само няколко примера и има много други художници и произведения, които са допринесли за развитието на бароковото изкуство.
Вместо да се посочи едно произведение, по-точно е да се каже, че бароковият стил се появява като кулминация на различни художествени тенденции и влияния около края на 16-ти и началото на 17-ти век.