- Идеализирани форми: Неокласическите художници се стремят да създават произведения, които са идеализирани и съвършени, според принципите на класическото изкуство. Това означаваше използване на идеализирани пропорции, форми и пози и избягване на всякакви несъвършенства или петна.
- Класически предмет: Неокласическите художници често черпят от класическата митология, история и литература за своя предмет. Това се разглежда като начин да се свърже работата им с величието и благородството на класическото минало.
- Алегорично значение: Неокласическите произведения често имат алегорично значение, което може да бъде политическо, социално или морално по природа. Това позволи на артистите да изразят възгледите си по съвременни проблеми по фин и индиректен начин.
- Използване на светлина и сянка: Неокласическите художници често използват светлина и сянка, за да създадат усещане за драма и атмосфера в своите творби. Това може да се използва за подчертаване на определени елементи от композицията или за създаване на усещане за дълбочина и пространство.
- Внимание към детайла: Неокласическите художници обръщат голямо внимание на детайлите в творбите си, като често прекарват месеци или дори години върху едно произведение. Това внимание към детайла може да се види в сложната резба на скулптурите, деликатната работа с четка на картините и внимателната композиция на архитектурните произведения.