Римска живопис:
* Линейна перспектива: Римляните са били пионери в използването на линейна перспектива . Тази система, разработена от гърците, използва една единствена точка на изчезване на линията на хоризонта, създавайки усещане за дълбочина и рецесия. Линиите, които се събират към точката на изчезване, карат обектите да изглеждат по-малки и по-далеч, симулирайки начина, по който възприемаме света. Тази техника е очевидна в стенописи като тези, открити в Помпей, където архитектурни елементи и фигури са изобразени с усещане за триизмерност.
* Въздушна перспектива: Римляните също са използвали въздушна перспектива , където обектите в далечината изглеждаха по-малко детайлни, по-бледи на цвят и леко замъглени. Тази техника предаде ефекта на атмосферната мъгла и допринесе за цялостното усещане за дълбочина.
* Припокриване и вариация на размера: Римляните са използвали припокриващи се фигури и предмети, поставяйки по-големи обекти на преден план и по-малки на заден план, за да създадат илюзията за дълбочина.
* Ракурс: Римляните са използвали ракурс , техника, при която фигури или обекти се позиционират по начин, който ги кара да изглеждат по-близо или по-далеч въз основа на позицията им спрямо окото на зрителя. Това създаде усещане за обем и пространствена подредба.
Китайска живопис:
* Перспектива според разположението: Китайските художници не разчитат на линейна перспектива като техните римски колеги. Те използваха по-интуитивен и гъвкав подход . Наблегнаха на композиционното разположение за предаване на дълбочина. Обектите, които са по-близо до зрителя, са разположени по-ниско в равнината на картината, докато тези, които са по-далеч, са разположени по-високо.
* Атмосферна перспектива: Подобно на римляните, китайските художници са използвали атмосферна перспектива , използвайки по-меки очертания и по-светли цветове за отдалечени елементи, за да създаде усещане за пространствена рецесия.
* Формат на превъртане: Дългият, хоризонтален формат на превъртане на китайските картини позволява уникален начин за изобразяване на пространството. Зрителят бавно развива свитъка, разкривайки повече от пейзажа или сцената, създавайки усещане за непрекъснато пространство, което се разгръща във времето.
* "Празно пространство" и "Отрицателно пространство": Китайските художници възприемат идеята за "празното пространство" ("bai" ), което не е просто липса на изображения, а мощен елемент, който позволява на зрителя да си представи света отвъд нарисуваната рамка. Внимателното използване на отрицателното пространство или пространството около и между обектите допринесе за цялостното усещане за дълбочина и композиция.
Накратко:
* Римски художници: Основно разчита на геометрични системи като линейна перспектива за създаване на илюзията за пространство, което води до по-обективен и стандартизиран подход към представянето.
* Китайски художници: Предпочитам по-плавен и интуитивен подход , използвайки разположението, атмосферната перспектива и силата на „празното пространство“, за да постигнат усещане за дълбочина и атмосфера в своите картини.
И двата подхода ефективно създадоха илюзията за пространство, демонстрирайки разнообразните начини, по които художници от различни култури са се ангажирали с визуалното възприятие и представяне.