- Подчертаване на индивидуалността: През Ренесанса се наблюдава изместване от колективната, феодална култура на Средновековието към по-индивидуалистична, градска култура. Това доведе до по-голям акцент върху потенциала и креативността на индивида, което беше отразено в работата, произведена през този период.
- Интерес към класическата култура: През Ренесанса се подновява интересът към класическата култура на Гърция и Рим. Това доведе до изследване на класически текстове и изкуство, което оказа дълбоко влияние върху развитието на ренесансовото изкуство, архитектура и литература.
- Секуларизъм: Ренесансът видя спад в силата и влиянието на Църквата, което доведе до по-светска култура. Това доведе до повишен фокус върху светските теми в изкуството и литературата, както и до по-голям акцент върху собствения опит на индивида.
- Емпиризъм: През Ренесанса се наблюдава изместване от абстрактното, теоретично познание на Средновековието към по-емпирично, практическо познание. Това доведе до по-голям акцент върху наблюдението и експериментирането, което беше отразено в научния напредък, постигнат през този период.
- Хуманизъм: Ренесансовите мислители са вярвали в присъщия потенциал на човешките същества. Те вярваха, че с образование хората могат да постигнат велики неща. Това е отразено в творбите на писатели хуманисти като Данте, Петрарка и Еразъм.