1. Антиилюзионистични комплекти: Брехт отхвърли реалистичните декори и вместо това използва абстрактни или стилизирани декори, за да дистанцира публиката от илюзията за реалност и да насърчи критичното мислене. Тези комплекти често се състоят от прости и функционални структури, които могат лесно да бъдат пренаредени, за да представят различни места.
2. Нелинейни разкази: Пиесите на Брехт често използват нелинейни разкази, фрагментирани структури и ретроспекции, за да нарушат конвенционалните техники за разказване на истории. Тази нетрадиционна структура имаше за цел да предпази публиката от пасивно поглъщане в историята и я насърчи да анализира активно събитията и темите.
3. Ефект на отчуждение (Verfremdungseffekt): Една от централните характеристики на абстрактния театър на Брехт е „ефектът на отчуждението“. Тази техника включва представяне на познати ситуации или герои по непознат или неочакван начин, за да се създаде усещане за откъснатост. Правейки това, Брехт цели да насърчи публиката да изследва критично и да поставя под въпрос социалните, политическите и икономическите системи, представени на сцената.
4. Брехтови актьори: Актьорите в постановките на Брехт често възприемат дистанцирано, неемоционално представяне, избягвайки емоционалната идентификация с ролите си. Този стил имаше за цел да попречи на публиката да се заплита емоционално в героите и вместо това да се съсредоточи върху анализирането на социалните и политически проблеми, изследвани в пиесата.
5. Разбиване на четвъртата стена: Брехт понякога използва техниката на разбиване на четвъртата стена, където актьорите директно се обръщат към публиката, коментирайки пиесата или своите герои. Тази техника допълнително подчертава изкуствеността на театралното преживяване и насърчава активното ангажиране на публиката и критичната рефлексия върху представените теми.
6. Дидактически елементи: Абстрактният театър на Брехт често включва дидактически елементи като песни, поеми и припеви, които изрично предават политическото или социално послание на пиесата. Тези елементи подсилват образователните и критични намерения на пиесата, подтиквайки публиката да мисли критично за повдигнатите проблеми.
7. Сътрудничество: Брехт наблегна на сътрудничеството в творческия процес, включвайки актьори, режисьори, дизайнери и драматурзи в оформянето на продукцията. Този подход на сътрудничество позволи разнообразие от гледни точки и допринесе за цялостния критичен и аналитичен характер на театралното преживяване.
Като цяло абстрактният театър на Брехт се стреми да оспори традиционните театрални конвенции и да ангажира публиката в критично и аналитично изследване на социални, политически и икономически въпроси, като ги дистанцира от емоционално участие и насърчава повишено чувство за осъзнатост и размисъл.