1. Персонификация: На коня са придадени човешки качества и емоции. Описван е като "стар" и "мъдър" и има "тъжни" очи. Тази персонификация помага на читателя да съпреживее коня и да го види като съзнателно същество.
2. Изображения: Стихотворението използва конкретни и сетивни образи, за да създаде силно усещане за място и атмосфера. Читателят може почти да види и почувства стария кон, докато върви през снега, а суровият зимен пейзаж е ярко изобразен.
3. Сравнения: Поемата използва няколко сравнения, за да сравни коня с други неща, като „пън от дърво“ и „кораб в морето“. Тези сравнения помагат на читателя да визуализира коня и да разбере неговите уникални качества.
4. Алитерация: Поемата използва алитерация или повторение на съгласни звуци, за да създаде усещане за ритъм и музикалност. Например, звукът "s" се повтаря в реда "Sad is his walk through the winter snow." Тази алитерация помага да се подобри музикалното качество на поемата и да се създаде незабравимо изживяване за читателя.
5. Повторение: Стихотворението използва повторение на определени думи и фрази, като "стар кафяв кон" и "изчезна силата му", за да подчертае основните идеи и да създаде усещане за приемственост и единство.
Като цяло използването на тези поетични похвати в „Стария кафяв кон“ допринася за силното емоционално въздействие на стихотворението и способността му да предизвиква силно чувство на съпричастност към стария кон.