Какво е неокласическа симфония?

Неокласическата симфония е симфония, композирана в стила на 18 век, в отговор на романтизма от началото на 19 век. Тези симфонии се характеризират с връщане към класически форми и ценности, като яснота, баланс и пропорция, и с отхвърляне на емоционалните и субективни елементи на романтизма. Някои примери за неокласически симфонии включват:

Симфония № 1 в сол минор от Феликс Менделсон

Симфония № 40 в сол минор от Волфганг Амадеус Моцарт

Симфония № 104 в ре мажор от Йозеф Хайдн

Всички тези симфонии се характеризират с използването на ясни и кратки мелодии, балансираните и симетрични структури и отхвърлянето на прекомерната емоция. Всички те също са написани в традиционната форма с четири движения:

Първо движение: Алегро (бързо и живо)

Второ движение: Анданте (бавно и лирично)

Трето движение: Менуетто или скерцо (бързо и подобно на танц)

Четвърто движение: Allegro или Presto (бързо и вълнуващо)

Неокласическите симфонии са реакция на все по-сложната и емоционална музика от романтичния период. Те представляват завръщане към по-простата и по-структурирана музика от класическия период и помогнаха да се проправи пътя за развитието на съвременната класическа музика.