Романтичният оркестър също беше по-гъвкав от класическия оркестър . Диригентът имаше повече свобода да интерпретира музиката, а оркестърът можеше да реагира по-бързо на промените в темпото и динамиката. Това позволи по-експресивно и драматично изпълнение.
Ето някои конкретни примери за това как романтичният оркестър се различава от класическия оркестър:
* Романтичният оркестър имаше по-голяма струнна секция. Класическият оркестър обикновено има около 20 струни, докато романтичният оркестър може да има до 50 или 60. Това позволява по-богат, по-звучен звук.
* Романтичният оркестър включва повече дървени духови и духови инструменти. Класическият оркестър обикновено имаше два обоя, два фагота и две валдхорни. Романтичният оркестър добави кларинети, флейти, тромпети и тромбони. Това даде на оркестъра по-широка гама от цветове и тембри.
* Романтичният оркестър беше по-гъвкав. Класическият оркестър обикновено се дирижира от клавесин, което ограничава способността на диригента да се движи и да жестикулира. Романтичният оркестър се дирижира от подиум, което дава на диригента повече свобода на движение. Това позволи по-експресивно и драматично изпълнение.
Романтичният оркестър е основна иновация в историята на музиката. Това позволява на композиторите да създават произведения с по-голяма сложност и емоционална дълбочина. Романтичният оркестър все още се използва днес и остава един от най-мощните и гъвкави инструменти в света.