- Нетрадиционна структура :Симфонията се състои от пет отделни движения, отклоняващи се от традиционната четиричастна структура на симфониите по това време, която се смяташе за новаторска и авангардна.
- Програмен характер :Симфонията е вдъхновена от лични преживявания, емоции и история за обсебващата любов на артист и последвалите терзания, концепция, известна като „програмна музика“, която не е широко разпространена в симфоничните произведения.
- Смела оркестрация :Берлиоз използва разширен оркестър с необичайни комбинации от инструменти, включително корнет, офиклеид и арфа, създавайки богат, колоритен и изразителен звук, който беше едновременно завладяващ и непознат за публиката, свикнала с по-конвенционалните оркестрови аранжименти.
- Използване на лайтмотиви :Берлиоз въвежда идеята за лайтмотивите, където специфични мелодии или теми са свързани с определени герои, емоции или идеи в цялото произведение. Тази техника е нова в симфоничната музика по това време, добавяйки дълбочина и емоционален резонанс към композицията.
- Музикално изображение на екстрасензорни преживявания :Последната част на симфонията, „Сън за събота на вещици“, включваше музикално представяне на кошмара на главния герой и зловещата атмосфера на събиране на вещици, допълнена с необичайни мелодични, хармонични и ритмични елементи. Това описание на неземни преживявания беше новаторско и обезпокоително за съвременните слушатели.
Като цяло, комбинацията от тези елементи – програмен разказ, неконвенционална структура, новаторска оркестрация, лайтмотиви и необичайни музикални изображения – превърнаха Фантастичната симфония в радикално отклонение от традиционната симфонична музика и изненадаха парижката публика, която беше свикнала с по-консервативни произведения.