По време на бароковата епоха, която обхваща от началото на 17-ти до средата на 18-ти век, цигулката все още е сравнително нов инструмент и не винаги е била използвана като важна част от оркестъра. Вместо това, други инструменти като клавесин, лютня и виола да гамба са по-често представени.
Въпреки това цигулките са били използвани в бароковите оркестри и техният брой може да варира в зависимост от размера на ансамбъла и музикалния стил на изпълняваното произведение. Като цяло бароковият оркестър може да има от една до четири цигулки, като по-големите оркестри имат по-голям брой цигулки.
Например, малък бароков ансамбъл, като камерен оркестър, може да има само една или две цигулки, докато по-голям оркестър, като този, който би изпълнил опера, може да има четири или повече цигулки. Освен това някои барокови композитори са написали специфични произведения, които включват изпъкващо соло на цигулка, като концерти и сонати, което естествено би изисквало поне една цигулка в оркестъра.
Като цяло, докато цигулките не са толкова много в един бароков оркестър, колкото в съвременния симфоничен оркестър, те все още са важна част от ансамбъла и тяхното присъствие допринася за уникалното и отличително звучене на бароковата музика.