Акомпанимент: Оркестърът осигурява акомпанимент на солиста, като гарантира, че гласът или инструментът на солиста изпъкват на видно място. Оркестърът следва ръководството на солиста, осигурявайки подкрепа и допълвайки изпълнението на солиста.
Възпроизвеждане на реплики: Оркестърът обикновено свири реплики или интерлюдии, които водят към и излизат от секциите на солиста. Тези сигнали помагат за плавния преход между изпълнението на солиста и оркестровите партии.
Динамичен контрол: Оркестърът настройва динамиката си, за да съответства на израза на солиста. Например, ако солистът свири мек пасаж, оркестърът ще намали силата на звука, за да създаде контрастиращ ефект. Обратно, ако солистът свири силна част, оркестърът може да свири по-силно, за да подсили цялостния интензитет на музиката.
Балансиране на звука: Членовете на оркестъра трябва да балансират звука си с изпълнението на солиста. Те трябва да избягват да надвиват солиста, като същевременно осигуряват адекватна подкрепа. Това изисква внимателно внимание към динамиката, артикулацията и фразирането.
Свирене на ансамбъл: Въпреки намаляването на свиренето си, оркестърът все още запазва ансамбъловата сплотеност и единство. Членовете на оркестъра трябва да се слушат един друг и да нагласят свиренето си така, че да се слее хармонично със солиста.
Следвайки кондуктора: Диригентът играе решаваща роля в координирането на оркестъра по време на соло изпълнение. Диригентът насочва оркестъра кога да влезе и да излезе, като гарантира, че са синхронизирани със солиста.