* Липса на документация. Много ранни блус изпълнители не са били грамотни и в резултат на това не са имали писмени договори със своите звукозаписни компании. Това затруднява звукозаписните компании да следят какво дължат артистите.
* Нелоялни договори. Дори когато ранните блус изпълнители са имали договори, те често са били несправедливи към артистите. Договорите обикновено дават на звукозаписните компании голям дял от печалбите и често не изискват звукозаписните компании да плащат възнаграждения на артистите.
* Сегрегация. Законите на Джим Кроу от онова време затрудняват пътуването и концертите на афро-американските артисти, което ограничава техния потенциал за печалба. Звукозаписните компании не желаеха да инвестират в чернокожи артисти или да подписват с тях доходоносни договори поради опасения за расизъм и насилие.
* Липса на ресурси. Звукозаписната индустрия все още беше в ранните си етапи и звукозаписните компании нямаха ресурсите да изплащат възнаграждения на всички свои изпълнители.
В резултат на тези фактори много ранни блус изпълнители не са получили хонорара, който им се дължи. Това ги затруднява да изкарват прехраната си от музиката си и допринася за бедността, която изпитват много от тях.