Този период обхваща музиката от най-ранния й произход до края на династията Цин. Характеризира се с използването на прости инструменти, като сяо (бамбукова флейта), се (цитра) и гу (барабан). Музиката е била използвана за религиозни церемонии, дворцови развлечения и военни цели.
Средновековен музикален период (династия Цин – 960 г. сл. Хр.)
През този период се развиват по-сложни инструменти и музикални форми. Пипа (лютня), джън (цитра) и хуцин (струнен инструмент с лъкове) са въведени от Централна Азия. Музиката все още се използва за религиозни церемонии и дворцови развлечения, но също така започва да се изпълнява в театри и чайни.
Модерен музикален период (960 г. сл. Хр. – днес)
През този период китайската музика продължава да се развива с появата на нови жанрове и стилове. Операта, инструменталната музика и народната музика процъфтяват през това време. Китайската музика също започва да се влияе от западната музика, което води до развитието на нови форми на фюжън музика.