Ранните композиции на Стравински са повлияни от руската народна музика и музиката на Николай Римски-Корсаков. Забележителни произведения от този период включват:
* Симфония в ми бемол мажор (1907)
* Жар птица (1910)
* Петрушка (1911)
* The Rite of Spring (1913)
Неокласически период (_c_. 1920–1954)
През 20-те години на миналия век Стравински се отвръща от сложната, дисонантна музика от своя руски период и започва да пише в по-неокласически стил. Творбите му от този период се отличават с яснота, прецизност и използване на класически форми. Забележителни произведения от този период включват:
* Пулчинела (1920)
* Концерт за пиано и духови инструменти (1924)
* Едип цар (1927)
* Аполон Мусагет (1928)
Период от дванадесет тона (_c_. 1945–1968)
През 40-те години Стравински започва да експериментира с дванадесет-тонална техника. Творбите му от този период се характеризират със своята сложна и дисонансна текстура. Забележителни произведения от този период включват:
* Симфония на псалмите (1930)
* Концерт за струнни в D (1931)
* Концерт за две пиана (1935)
* Симфония в три части (1945)
Авангарден период (_c_. 1958–1971)
През 50-те и 60-те години на миналия век Стравински експериментира с различни авангардни техники, включително алеаторна музика и musique concrète. Забележителни произведения от този период включват:
* Агон (1957)
* Трени (1958)
* Проповед, разказ и молитва (1961)
* Потопът (1962)