Според инструменталния концептуализъм понятията не са фиксирани единици, които точно отразяват обективна реалност. Вместо това те се разглеждат като човешки изобретения или конструкции, които служат на конкретни цели и предоставят начин за организиране и осмисляне на преживяванията. Поддръжниците на тази гледна точка твърдят, че значението и стойността на концепциите се крият в способността им да ни помагат да разбираме и манипулираме света около нас, а не в съответствието им с някаква външна, абсолютна истина.
Инструменталният концептуализъм отхвърля идеята, че има един истински или правилен начин за разбиране на света и вместо това обхваща множество и различни концептуални рамки. Той предполага, че различните концепции могат да бъдат полезни в различни контексти и за различни цели и че „най-добрата“ концепция е тази, която най-добре отговаря на определена ситуация или задача.
По същество инструменталният концептуализъм оценява практическите последици и последици от концепциите пред техните метафизични или епистемологични основи. Той се фокусира върху прагматичната стойност на идеите и концепциите, като набляга на тяхната роля при решаването на проблеми, вземането на решения и ефективните действия в реалния свят.