1. Запазване на културните традиции :Народните песни често предават традиционни вярвания, ритуали и практики. Като предават тези песни от поколение на поколение, общностите поддържат силна връзка с техните културни корени. Например „Худхудските песнопения“, призната от ЮНЕСКО традиция на хората от Ифугао, съхраняват техните епични истории, ритуали и знания за отглеждането на ориз.
2. Документиране на исторически събития :Народните песни служат като исторически разкази, разказващи значими събития и личности. Капампанганската фолклорна песен „Ing Ating Dalan (Нашият път)“ описва пътуването на група бунтовници по време на Филипинската революция срещу испанското управление, предоставяйки ценна представа за борбата за независимост.
3. Изрази на социални реалности :Народните песни отразяват социалните реалности на времето, засягайки проблемите на бедността, потисничеството, любовта и загубата. Тагалогската народна песен „Bayan Ko“ (Моята страна) изразява копнеж за по-добро общество, улавяйки чувствата на много филипинци по време на периоди на политически сътресения.
4. Запазване на местните езици :Народните песни допринасят за запазването на местните езици и диалекти. Това е особено важно във Филипините, където се говорят над 175 езика. Народните песни на различни регионални езици позволяват на тези диалекти да издържат въпреки господството на основните езици.
5. Формиране на културна идентичност :Народните песни допринасят за формирането на колективна културна идентичност. Те създават усещане за единство сред различни етнически групи, като подчертават споделен опит, ценности и стремежи. Например висайската фолклорна песен „Ay Ay Kalisud (О, колко трудно)“ изразява чувства от житейски борби, резониращи сред хората в региона на Висая.
6. Влияния върху съвременната музика :Много съвременни филипински музиканти черпят вдъхновение от народните песни, като включват традиционни елементи в своите композиции. Това сливане на традиционни и модерни стилове помага да се запази фолклорната музика подходяща за по-младите поколения, гарантирайки нейното продължаващо влияние в развиващия се музикален пейзаж.
7. Устна история :При липсата на писмени записи, особено в предколониалните времена, народните песни са действали като устна история. Те предават истории, легенди и знания, свързани с миналото. Народната песен на Минданао „Даранген“ е отличен пример за епична поема, изпълнявана от поколения, предаваща историята и културните практики на хората от Маранао.
В обобщение, филипинските народни песни са изиграли жизненоважна роля в запазването на културните традиции, документирането на исторически събития, отразяването на социалните реалности и насърчаването на колективна културна идентичност. Тяхното трайно влияние продължава да оформя историята и културата на нацията, предоставяйки ценна представа за опита, стремежите и наследството на филипинския народ.