1. Злоупотреба и прекомерно угаждане:Прекомерното отдаване на музиката и позволяването й да доминира в живота може да доведе до отвличане на вниманието от религиозните задължения и задължения.
2. Асоциации с греховни дейности:Музиката понякога се свързва с греховни събирания, интоксикация и неморално поведение, създавайки негативно възприятие сред определени мюсюлмански общности.
3. Тълкуване на "Музикални инструменти":Някои хадиси споменават забраната на определени музикални инструменти, особено тези, които се смятат за разсейващи или опияняващи, като барабани и флейти. Съществуват обаче различия в мненията относно тълкуването и прилагането на тези хадиси.
4. Липса на ясни насоки:Коранът и хадисите не предоставят конкретни и изчерпателни насоки относно музиката, оставяйки я на тълкуване и преценка на отделни мюсюлмански юристи и учени.
5. Културни и регионални различия:Ислямските правила и тълкувания могат да варират в различните култури и региони. Някои мюсюлмански общества може да имат по-спокойно отношение към музиката от други.
Важно е да се отбележи, че не всички мюсюлмани смятат музиката за харам. Има различни школи на мисълта в исляма и някои учени допускат определени форми на музика, като тази, която се използва за образователни, духовни или терапевтични цели, стига да не води до прекомерно угаждане или отвличане на вниманието от религиозните задължения.
В крайна сметка допустимостта на музиката в исляма остава въпрос на научна интерпретация и отделните мюсюлмани могат да следват различни правила въз основа на тяхното разбиране и придържане към специфични мисловни школи.