Смятало се е, че музиката на сферите е съставена от звуците, произведени от движението на планетите и звездите. Смятало се, че всяко небесно тяло има свой собствен уникален звук и се смятало, че комбинацията от тези звуци създава красива и хармонична симфония.
В работата си Питагор предлага идеята за „хармонията на сферите“, известна още като „musica universalis“. Той вярваше, че Вселената е отражение на математическите принципи и че небесните тела са подредени в съотношения и пропорции, които създават съвършени хармонии.
Тази концепция оказа дълбоко влияние върху музикалната теория и философия, както и върху други области като астрономията и космологията. Той повлия на развитието на музикалните гами, съзвучието и дисонанса и беше отразен в произведенията на философи и учени като Платон, Аристотел и Йоханес Кеплер.
Въпреки че конкретната идея за Музиката на сферите може да не е научно точна в буквален смисъл, тя отразява дълбоко очарование от взаимосвързаността и реда на Вселената и опита да се разбере чрез математически и музикални принципи.