Защо класическата епоха е наречена абсолютна музика?

Абсолютна музика е термин, използван за описване на музика, която не е пряко свързана с текст, история или друга външна препратка. Често се противопоставя на програмната музика, която е музика, която е специално композирана, за да илюстрира или придружава разказ или друго немузикално съдържание.

Класическата ера, продължила от около 1750 до 1830 г., е време, когато абсолютната музика е особено популярна. Това се дължи отчасти на възхода на симфонията и сонатата, две музикални форми, които са много подходящи за абсолютна музика. Симфониите и сонатите обикновено са съставени от няколко части, всяка от които има свой собствен характер и структура. Това позволява голямо музикално разнообразие и изразяване, без необходимост от специфичен разказ или програма.

Някои от най-известните композитори на абсолютна музика от класическата епоха включват Йозеф Хайдн, Волфганг Амадеус Моцарт и Лудвиг ван Бетовен. Тези композитори са написали едни от най-красивите и устойчиви музика в историята на западната цивилизация и техните произведения продължават да се радват на публиката по целия свят.