Адажио: Бавно и грациозно темпо, често използвано за експресивни или лирични движения.
Алегро: Бързо и живо темпо, често използвано за оптимистични или енергични части.
Анданте: Умерено темпо, между алегро и адажио.
Ария: Соло вокално произведение, обикновено придружено от оркестър, включващо лирични и мелодични линии.
Кресчендо: Постепенно увеличаване на силата на звука или интензивността на музикален пасаж.
Decrescendo: Постепенно намаляване на силата на звука или интензитета на музикален пасаж.
Динамика: Вариациите в силата на звука и интензитета в музикално произведение, като форте (силно), пиано (меко) и мецо форте (умерено силно).
Фермата: Символ, указващ, че дадена нота или акорд трябва да се задържи по-дълго от обичайната продължителност.
Глисандо: Плъзгащо се движение между две ноти или акорди.
Хармонична минорна гама: Минорна гама с повишена 7-ма степен, което води до по-"мелодичен" звук.
Legato: Плавен и свързан начин на възпроизвеждане на ноти, без забележими празнини между тях.
Маестозо: Величествено и достолепно темпо, често използвано за церемониални или грандиозни пиеси.
Moderato: Умерено темпо, между алегро и анданте.
Опус: Термин, използван за идентифициране на произведение на композитор, обикновено композиция, последвано от номер, указващ неговата последователност в тяхното произведение.
Пич: Височината или нискостта на звука, определена от честотата на вибрациите.
Rallentando: Постепенно забавяне на темпото.
Ритъм: Моделът на ударите и акцентите в музиката.
Сфорцандо: Внезапен и силен акцент върху нота или акорд.
Стакато: Отделен и отделен начин на свирене на ноти, с ясно изразени празнини между тях.
Темпо: Темпото или скоростта, с която се изпълнява музикално произведение.
Тембър: Уникалното качество или „цвят“ на звук, произтичащ от обертоновото съдържание и резонанса на инструмента или гласа, който го произвежда.
Трил: Бързо редуване между две съседни ноти.