Седемте основни параметъра на музиката са:
1. Висока височина: Височината или ниската степен на звука, определена от честотата на неговите звукови вълни.
2. Ритъм: Моделът на удари и почивки в музикална композиция.
3. Мелодия: Поредица от височини, които образуват разпознаваема музикална фраза или мелодия.
4. Хармония: Комбинацията от няколко игрища, играни едновременно.
5. Тембър: Уникалното качество или "цвят" на звук, определено от обертоновете, присъстващи в звуковата вълна.
6. Динамика: Относителната сила или мекота на музикален пасаж.
7. Темпо: Скоростта, с която се изпълнява музикална композиция.
Тези седем параметъра са тясно свързани помежду си и всички те допринасят за цялостния ефект на музикалното произведение. Чрез разбирането и манипулирането на тези параметри композиторите и музикантите могат да създават голямо разнообразие от музикални изрази и да предават различни емоции и идеи.
Ето по-подробно обяснение на всеки параметър:
* Пич се определя от честотата на звуковите вълни. Колкото по-висока е честотата, толкова по-висок е тонът. Височината може да бъде измерена в херци (Hz), което представлява броя на звуковите вълни в секунда.
* Ритъм е моделът на ударите и паузите в музиката. Ударите са основните единици на ритъма и могат да бъдат групирани в тактове или тактове. Паузите са мълчания, които възникват между ударите. Ритъмът може да бъде описан с помощта на различни символи за музикална нотация, като ноти, паузи и тактови размери.
* Мелодия е последователност от височини, които образуват разпознаваема музикална фраза или мелодия. Мелодиите могат да се създават чрез пеене или свирене на музикален инструмент. Мелодиите могат да бъдат прости или сложни и могат да варират по дължина от няколко ноти до няколко минути.
* Хармония е комбинация от няколко игрища, играни едновременно. Хармонията може да бъде създадена чрез свирене на акорди, които са групи от три или повече ноти, изсвирени заедно. Хармонията може да добави богатство и текстура към музикална композиция и може да помогне да се създаде усещане за напрежение и освобождаване.
* Тембър е уникалното качество или "цвят" на звука. Тембърът се определя от обертоновете, присъстващи в звуковата вълна. Обертоновете са звуци с по-висока честота, които се произвеждат в допълнение към основната височина на звука. Тембърът на звука може да бъде повлиян от инструмента или гласа, който го произвежда, както и от акустиката на средата, в която се чува.
* Динамика е относителната сила или мекота на музикален пасаж. Динамиката може да бъде обозначена със символи за музикални ноти, като например форте (силно), пиано (тихо) и кресчендо (постепенно ставащо по-силно) и декрещендо (постепенно по-тихо). Динамиката може да помогне да се създаде усещане за драма и вълнение в една музикална композиция.
* Темпо е скоростта, с която се изпълнява музикална композиция. Темпото може да бъде обозначено със символи за нотиране, като алегро (бързо), анданте (умерено) и ленто (бавно). Темпото може да помогне за създаване на усещане за настроение или атмосфера в музикална композиция.
Като разбират и манипулират тези седем параметъра, композиторите и музикантите могат да създават голямо разнообразие от музикални изрази и да предават различни емоции и идеи.