Всеки такт може да бъде разделен на по-малки единици, наречени подразделения. Най-често срещаното подразделение е осмата нота, която разделя такта на две равни части. Други подразделения включват шестнадесети ноти, тройки и пунктирани ноти, между другото.
Музикантите използват ритъма, за да останат в такт един с друг и да координират свиренето си. Освен това помага на слушателите да усетят ритъма и да разберат структурата на музиката.
Темпото на музикално произведение се отнася до скоростта, с която се възпроизвежда ритъмът. Темпото може да бъде обозначено с термини като "adagio" (много бавно), "andante" (умерена скорост), "allegro" (бързо) или чрез специфични маркировки на метронома.
Поддържането на постоянен ритъм е от решаващо значение за изпълнението на ансамбъла и ритмичната точност в музиката. Музикантите често използват различни техники като потупване с крак, пляскане с ръце или следване на щракаща песен, за да поддържат постоянно темпо.