Резултатът беше уникална смесица от музикални стилове, която се различаваше от музиката, създавана в други части на Съединените щати. Планинската музика обикновено се характеризира с използването на акустични инструменти като цигулка, банджо, китара и мандолина. Текстовете на планинските песни често разказват истории за ежедневието, като любов, загуба и трудности.
В началото на 20 век планинската музика започва да се разпространява извън района на Апалачите и става популярна в Съединените щати. Това се дължи отчасти на възхода на звукозаписната индустрия, която позволява на планинските музиканти да споделят музиката си с по-широка публика.
Фолклорната музика, блуграс и кънтри музиката имат своите корени в планинската музика, но всеки от тези жанрове има свои собствени уникални характеристики. Фолклорната музика обикновено се характеризира с фокуса си върху традиционните мелодии и текстове, докато блуграсът е известен със своето бързо темпо и сложни инструменти. Кънтри музиката често се определя от използването на електрически инструменти и акцента върху сантименталните текстове.
Въпреки различията си, народната музика, блуграс и кънтри музиката споделят обща връзка в своите корени в традиционната музика на Апалачите.