В западната класическа музика традиционните структурни форми включват:
1. Двоична форма (AB):Състои се от две секции, A и B, където A се повтаря.
2. Тройна форма (ABA):Подобна на двоичната форма, но с контрастираща B част.
3. Рондо форма (ABACADA):Повтаряща се част А се редува с контрастни части (B, C, D).
4. Форма на соната-алегро:Използва се в първите части на класически сонати, симфонии и концерти. Обикновено има три основни раздела:изложение, развитие и рекапитулация.
5. Фуга:контрапунктична форма, базирана на тема, която се имитира и развива в цялото произведение.
В съвременната музика има по-голямо разнообразие от структурни подходи. Някои парчета може да се придържат към традиционните форми, докато други могат да изследват експериментални или нетрадиционни структури. Някои съвременни композитори създават отворени или алеаторични структури, които позволяват импровизация или участие на публиката.
Разбирането на музикалната структура е от решаващо значение за анализирането, тълкуването и оценяването на музиката. Помага на музикантите и слушателите да възприемат как различните елементи се съчетават и създават сплотено музикално изживяване.