1. Свещена музика: Композирането на духовна музика остава съществена част от традицията на класическата музика. Меси, кантати, оратории и мотети обикновено се композират за църковни служби и религиозни церемонии. Тези произведения често показват сложни хармонии, сложен контрапункт и изразителни вокални линии.
2. Хорова музика: Църковните хорове играят жизненоважна роля в изпълнението на свещена музика по време на религиозни служби. Хорът често се придружава от инструменти като орган или ансамбъл от струнни и духови инструменти.
3. Органна музика: Органът заема видно място в църковната музика през класическия период. Органистите композираха фуги, прелюдии и други произведения за органи, които демонстрираха възможностите на инструмента.
4. Практика на изпълнение: Изпълнението на свещена музика в църквите оказва влияние върху по-широките музикални практики на времето. Музиканти, натрупали опит в църковната музика, често прилагат уменията си и в светската музика.
5. Църковни музиканти: Много изтъкнати композитори от класическия период са били наемани от църквите като органисти или хорови директори. Тази връзка с църквата им осигурява източник на доходи и контекст за тяхното музикално творчество.
6. Религиозни теми в светската музика: Някои класически композитори включват религиозни теми или духовни текстове в своите светски произведения. Например ораторията на Хайдн „Сътворението“ и ораторията на Бетовен „Christus am Ölberge“ са примери за сакрални теми в класическата музика.
Докато периодът на класическата музика също е свидетел на възхода на светската музика и развитието на нови жанрове като опера и симфония, влиянието на църквата остава силно, оформяйки музикалните практики, композиции и изпълнения на епохата.