1. Преходни композитори :Някои композитори, като Лудвиг ван Бетовен, са живели по време на прехода между класическата и романтичната епоха и тяхната музика включва елементи и от двата стила. Ранните произведения на Бетовен показват силни класически влияния, докато по-късните му произведения показват повече романтични тенденции.
2. Орнаментация :Орнаментираните мелодии са характерни както за класическата, така и за романтичната музика. Класическите композитори обикновено използват орнаменти като разкрасяване в рамките на официална структура, докато романтичните композитори използват орнаментите по-изразително.
3. Пиано музика :Пианото придоби известност през двете епохи. За класическите композитори пианото беше подходящо за интимни пиеси и камерна музика, докато романтичните композитори разшириха ролята му на универсален инструмент, способен да предава широка гама от емоции.
4. Изразяване и емоция :Докато класическата музика се фокусира върху баланса, яснотата и формалната структура, романтичната музика набляга на емоционалното изразяване и субективните преживявания. Въпреки това, много класически композитори, като Моцарт, също изследват емоционалното изразяване в своите формални структури.
5. Романтични елементи в класически форми :Някои класически композитори, като Хайдн и Моцарт, понякога включват драматични части с интензивно емоционално изразяване в рамките на структурирани движения, предвещавайки аспекти на романтизма.
6. Симфонично развитие :Концепцията за симфонията е добре установена през класическата епоха и продължава да играе решаваща роля в епохата на романтизма. Романтичните композитори разшириха размера на оркестъра и вдъхнаха симфониите с драматични и програмни елементи.
7. Опера и художествена песен :Операта еволюира значително от класическата до романтичната епоха. Класическите опери включват формални речитативи и арии, докато романтичните опери поставят по-голям акцент върху оркестровите интерлюдии, непрекъснатото драматично развитие и по-интензивните портрети на героите. По подобен начин lied (художествена песен) се появява по време на романтичната ера, предлагайки по-голяма гъвкавост при изразяване на лични емоции във вокалната музика.
Тези общи характеристики показват, че преходът между класическата и романтичната епоха е бил постепенен и повлиян от културни, естетически и обществени промени, които са насърчили промяна в музикалните приоритети и изрази.