Акустично бийтовете без акцент обикновено се възпроизвеждат с по-малка сила на звука или с по-малко силна атака, отколкото бийтовете с акцент. Това може да се постигне чрез свирене на нотата по-малко силно, използване на по-меко докосване на инструмента или свирене на нотата с по-кратка продължителност.
Визуално неакцентираните удари често се нотират с по-малки нотни глави или стъбла от акцентираните удари. Това помага да се покаже, че тези удари са по-малко важни в ритмичната структура на музиката.
Примерите за неакцентирани тактове включват втория и четвъртия такт на такта с четири такта или втория и третия такт на такта с три такта. В някои музикални стилове, като джаз и фънк, бийтовете без акцент могат да се изпълняват със синкопирани ритми или импровизирани вариации, добавяйки сложност и интерес към музиката.