Силата на звука обикновено се измерва в децибели (dB), логаритмична единица, която изразява относителната сила на звука в сравнение с референтно ниво. В музиката референтното ниво обикновено е 0 dB, което представлява прага на чуване за нормално човешко ухо. Звуци под 0 dB се считат за нечуваеми, докато звуци над 0 dB се чуват.
Човешкото ухо възприема силата на звука по нелинеен начин, което означава, че звук, който е два пъти по-силен от друг звук, не е задължително да се възприема като два пъти по-силен. Вместо това, ухото възприема силата на звука в логаритмична скала, където всяко увеличение от 10 dB се възприема като удвояване на силата на звука.
Силата на звука в музиката може да се контролира чрез различни средства, включително:
* Динамиката на едно представление: Музикантите могат да контролират силата на звука на своите 演奏, като променят силата на натиск, който прилагат върху своите инструменти, или като използват различни техники на свирене.
* Използване на динамични маркировки: Композиторите могат да посочат желаната сила на звука на даден пасаж, като използват динамични маркировки, като "пиано" (меко), "форте" (силно) или "крещендо" (постепенно ставащо по-силно).
* Използване на електронно усилване: В съвременната музика електронните усилватели често се използват за контрол на силата на звука на инструментите и гласовете. Усилвателите могат да се използват за усилване на сигнала от инструмент или микрофон или за намаляването му.
Силата на звука е мощен инструмент, който може да се използва за създаване на различни настроения и атмосфери в музиката. Може да се използва за създаване на усещане за интимност или драма, за изграждане на напрежение или освобождаване от него, или просто за осигуряване на усещане за баланс и пропорция.