Височината е височината или ниската височина на звука и се определя от честотата на звуковата вълна. Колкото по-висока е честотата, толкова по-висок е тонът. Височината е най-важното измерение на мелодията, тъй като е основното средство за създаване на усещане за движение и посока. Мелодиите могат да бъдат класифицирани в две големи категории:възходящи мелодии и низходящи мелодии . Възходящите мелодии се движат от ниски към високи, докато низходящите мелодии се движат от високи към ниски.
Продължителност
Продължителността е продължителността на звука. В музиката продължителността се измерва в удари. Тактът е нормална единица за време и обикновено се представя от четвърт нота. Продължителността на една нота може да бъде изразена като брой удари, които продължава. Например четвърт нота е с продължителност един такт, половин нота е с продължителност два такта и цяла нота е с продължителност четири удара.
Гръмкост
Силата на звука е интензитетът на звука и се определя от амплитудата на звуковата вълна. Колкото по-висока е амплитудата, толкова по-силен е звукът. Силата на звука може да се използва за създаване на усещане за драматизъм и вълнение в мелодията. Например внезапното увеличаване на силата на звука може да създаде усещане за изненада, докато постепенното намаляване на силата на звука може да създаде усещане за напрежение.
Тембър
Тембърът е качеството на звука, което го отличава от другите звуци. Тембърът се определя от обертоновете, които присъстват в звука. Обертоновете са звуци с по-висок тон, които се получават, когато звукова вълна се отразява от обекти в околната среда. Тембърът може да се използва за създаване на усещане за настроение и атмосфера в мелодията. Например ярък, висок тембър може да създаде чувство на радост, докато тъмен, нисък тембър може да създаде чувство на тъга.
Артикулация
Артикулацията е начинът, по който се свири една нота. Артикулацията може да се използва за създаване на чувство за ритъм и фразиране в мелодия. Има много различни видове артикулация, включително легато (плавно и свързано), стакато (късо и откъснато) и маркито (с ударение). Артикулацията може да се използва за създаване на различни ефекти, от проста мелодия до сложен и сложен пасаж.