1. Ритмична иновация: Музиката на Стравински се характеризира със сложни ритми и промени в метра. Неговото използване на полиритми и неправилни тактови размери донесе нови ритмични възможности на преден план на западната класическа музика.
2. Официален експеримент: Стравински предизвиква традиционните музикални форми, експериментирайки с нови структури и изоставяйки конвенционалните модели. Неговите творби, като „Обредната пролет“ (1913), демонстрират нетрадиционни структури, които се откъсват от традиционната сонатна форма.
3. Дисонанс и атоналност: Музиката на Стравински често включва дисонансни хармонии и атонални пасажи. Той надхвърли традиционната тонална система и изследва хармоничната двусмисленост, създавайки напрежение и усещане за дезориентация.
4. Примитивизъм и фолклорни влияния: Стравински черпи вдъхновение от народната музика, особено от руските и източноевропейските мелодии, ритми и инструменти. Това влияние е очевидно в произведения като "Жар птица" (1910), "Петрушка" (1911) и "Повестта на пролетта".
5. Балетна музикална трансформация: Стравински си сътрудничи широко с импресариото Сергей Дягилев и неговите Руски балети. Неговите балетни партитури революционизираха жанра чрез включване на сложни ритмични и хармонични елементи, нетрадиционни музикални структури и сливане на класически и фолклорни влияния.
6. Неокласически период: През 20-те години на миналия век Стравински навлиза в своя неокласически период, вдъхновен от музиката на 18-ти век, особено от Дж. Бах. По време на тази фаза той отдава почит на класическите форми и техники, като същевременно включва модернистични елементи.
7. Сериализъм и отвъд: В по-късните си творби Стравински експериментира със сериализма, композиционен метод, основан на организиране и манипулиране на поредица от височини. Въпреки това, той не се придържа стриктно към нито една отделна техника и продължава да изследва различни музикални идиоми през цялата си кариера.
8. Разнообразни влияния: Музиката на Стравински отразява широка гама от влияния, от руски фолклор до джаз и американска популярна музика. Неговият еклектизъм и желанието да включва разнообразни елементи в своите композиции допринасят за уникалния му музикален стил.
Новаторските композиции на Стравински оспорват традиционните музикални норми и разширяват границите на изразяването на класическата музика. Неговото влияние продължава да вдъхновява композитори и музиканти, оставяйки трайно наследство върху развитието на музиката на 20-ти век.