Стихотворението отразява контраста между радостния звук на коледните камбани и продължаващата гражданска война в Съединените щати. Лонгфелоу пише стихотворението по време на период на голяма лична скръб, тъй като наскоро е загубил жена си и двамата си сина. Сред скръбта си той намери утеха в посланието за мир и надежда, което коледните камбани сякаш предаваха.
Чрез ярки образи и символизъм „Чух камбаните на Коледа“ насърчава читателите да погледнат отвъд непосредствените обстоятелства и да намерят надежда насред несгоди. Стихотворението подчертава, че дори в най-мрачните времена духът на Коледа може да донесе усещане за единство, състрадание и копнеж за мир.
Темата за мира е допълнително подсилена от повторението на редовете "И в отчаяние наведох глава; Няма мир на земята, казах." Тези редове са последвани от звъна на коледните камбани, които предлагат искрица надежда и напомняне за възможността за мир и помирение.
Същността на „Чух камбаните на Коледа“ се крие в способността му да надхвърля времето и да резонира с хора от различни поколения и произход. То служи като напомняне, че сред предизвикателствата и трудностите на живота, посланието на Коледа предлага надежда, единство и вяра във възможността за по-добро бъдеще.