1. Урбанизация и индустриализация: Процесът на урбанизация и индустриализация води до ерозия на традиционния начин на живот, ценности и обичаи. Тъй като хората мигрират от селските райони към градските центрове, те често възприемат нови начини на живот, които са в по-голямо съответствие с градската култура. Въвеждането на модерни технологии и индустрии също нарушава традиционните начини на производство и потребление, което може да подкопае народната култура.
2. Глобализация и хомогенизация: Глобализацията, улеснена от напредъка в транспорта и комуникациите, доведе до повишена взаимосвързаност на културите по света. Това доведе до разпространението на определени доминиращи културни практики и продукти, които могат да засенчат и подкопаят местните народни традиции. В резултат на това много народни културни изрази са изложени на риск да бъдат хомогенизирани или стандартизирани.
3. Комерсиализация и туризъм: Комодифицирането на народната култура за целите на туризма може да доведе до загуба на нейната автентичност. Традиционните практики, ритуалите и занаятите могат да бъдат адаптирани или опростени, за да отговорят на очакванията на туристите, което може да доведе до изкривено представяне на културата. Освен това притокът на туристи може да натовари местните ресурси и да наруши традиционния начин на живот, което затруднява процъфтяването на народната култура.
4. Бърза икономическа и социална промяна: Бързите икономически и социални трансформации, като приемането на нови технологии, могат бързо да променят условията, в които съществува народната култура. Например, увеличеният достъп до интернет и социалните медии може да насърчи разпространението на глобализирано културно съдържание и практики, потенциално маргинализирайки традиционните народни изрази.
5. Загуба на традиционни знания и умения: Традиционните знания и умения често се предават от поколение на поколение чрез неформално образование в семействата и общностите. Въпреки това, тъй като по-старите поколения отминават и по-младите се преместват в градските райони, тези знания и тези умения могат да бъдат загубени. Разпадането на традиционните системи за чиракуване и загубата на интерес към традиционните професии също допринасят за ерозията на народната култура.
6. Правителствени политики и разпоредби: Правителствените политики и разпоредби могат да окажат значително влияние върху народната култура. Някои политики могат пряко или непряко да ограничат или обезсърчат практикуването на определени традиционни обичаи или културни изрази. Например законите срещу определени религиозни ритуали или налагането на езикови политики могат да ограничат предаването и запазването на народната култура.
7. Образователни системи: Образователните системи често дават приоритет на доминиращите културни ценности и може да пренебрегнат преподаването на местните народни традиции. Този пропуск може да доведе до липса на оценка и разбиране на народната култура сред по-младите поколения.
8. Загуба на език: Много народни културни практики са тясно свързани с конкретни езици. Когато даден език бъде изгубен или маргинализиран, културните изрази, свързани с него, също са изложени на риск. Загубата на език може да бъде резултат от няколко фактора, като доминирането на определен език в даден регион или миграцията на хора от традиционните територии.
9. Дискриминация и маргинализация: Народната култура може да бъде изправена пред дискриминация и маргинализация от основното общество. Това може да се прояви в различни форми, като предразсъдъци, стереотипи или обезценяване на традиционните практики. Маргинализацията може да попречи на предаването на народната култура между поколенията и да отслаби културната идентичност на малцинствените групи.
Справянето с тези заплахи изисква съгласувани усилия от страна на правителства, културни институции, преподаватели и общности за документиране и съхраняване на народната култура, насърчаване на нейната стойност и значение и насърчаване на практикуването й в лицето на променящите се социални и икономически условия.