Когато една китарна струна се скубе, тя започва да вибрира. Тази вибрация кара и въздушните молекули около струната да вибрират. Тези вибрации са това, което възприемаме като звук.
Височината на звука се определя от честотата на вибрацията. Колкото по-висока е честотата, толкова по-висок е тонът. Амплитудата на звука се определя от количеството енергия във вибрацията. Колкото по-голяма е амплитудата, толкова по-силен е звукът.
Тембърът на звука се определя от формата на вълната. Формата на вълната е графика на амплитудата на звука във времето. Различните инструменти произвеждат различни вълнови форми, което им придава характерните звуци.
В случая на китара звуковата енергия идва от вибрациите на струната, което кара въздушните молекули около струната да вибрират. След това тези вибрации се предават на ушите ни, където се възприемат като звук.